TITUS
Savvina Kniga
Part No. 54
Chapter: 15
Verse: 11
Рече
г҃ь
·
притъчѫ
сиѭ
·
ч҃лкъ
᾽единь
имъе
в҃
с҃на
·
Verse: 12
᾽и
рече
мьниі
с҃нъ
᾽ею
о҃цю
о҃че
·
даждь
ми
достоинѫѭ
чѧсть
᾽имъения
·
᾽и
раӡдъели
᾽има
᾽имъени᾽е
·
Verse: 13
᾽и
не
по
м᾽ноӡъехъ
д᾽ньхъ
·
събъравъ
все
мьниі
с҃нъ
᾽отиде
на
странѫ
далече
·
᾽и
тоу
сы
расточи
᾽имъени᾽е
сво᾽е
живы
блѫдьно
·
Verse: 14
᾽иждивъшю
же
᾽емоу
все
·
быстъ
гладъ
кръепъкъ
на
странъе
тоі
·
᾽и
тъ
начѧтъ
лишати
сѧ
Verse: 15
᾽и
пришъдъ
прилъепи
сѧ
·
᾽единомь
᾽отъ
житель
то᾽ъѧ
страны
·
᾽и
посъла
і
на
село
сво᾽е
пастъ
свиниі
·
Verse: 16
᾽и
жѧдаше
насытити
сѧ
·
᾽отъ
рожьць
᾽ъѧже
ъедъехѫ
свини᾽ъѧ
·
᾽и
никтоже
не
даяше
᾽емѹ
·
Verse: 17
помысливъ
же
в
себъе
рече
·
колико
наімьникъ
оу
о҃ца
мо᾽его
᾽и
᾽иӡбываѭтъ
хлъеби
·
аӡъ
же
сьде
гладомъ
᾽иӡгыбаѭ
Verse: 18
въставъ
᾽идѫ
къ
о҃цю
мо᾽емоу
·
᾽и
рекѫ
᾽емоу
оче
·
съгръешихъ
на
н҃бо
᾽и
пръедъ
тобоѭ
·
Verse: 19
юже
нъесмь
достоінъ
нарещи
сѧ
с҃нъ
твоі
·
створи
мѧ
яко
᾽единого
᾽отъ
наімьникъ
твоіхъ
·
Verse: 20
᾽и
въставъ
᾽иде
къ
᾽оцю
сво᾽емоу
·
᾽еще
же
᾽емоу
далече
сѫщю
·
оуӡьръе
᾽и
о҃ць
᾽его
·
᾽и
милъ
᾽емоу
быстъ
·
᾽и
текъ
нападе
на
въіѭ
᾽его
·
᾽и
обобыӡа
і
·
Verse: 21
рече
же
᾽емѹ
с҃нъ
·
о҃че
съгръешихъ
на
н҃бо
᾽и
пръедъ
тобоѭ
·
᾽и
нъесмь
достоінъ
наречещи
сѧ
с҃нъ
твоі
створи
мѧ
яко
᾽единого
᾽отъ
наімьникъ
твоіхъ
·
Verse: 22
рече
же
о҃ць
къ
рабомъ
своімъ
·
скоро
иӡнесъете
᾽одеждѫ
прьвоіо
·
᾽и
᾽облъецъете
і
·
᾽и
дадите
прьстень
на
рѫкѫ
᾽его
·
᾽и
сапогъ
на
ноӡъе
·
Verse: 23
᾽и
приведъше
тельць
оупитъены
ӡаколъете
·
᾽и
ядъше
да
веселимъ
сѧ
·
Verse: 24
яко
снь
съ
мьрьтвъ
бъе
᾽и
᾽оживе
·
погыблъ
бъе
᾽и
᾽обръете
сѧ
·
᾽и
начѧшѧ
веселити
сѧ
·
Verse: 25
бъе
же
с҃нъ
᾽его
старъеі
на
селъе
᾽и
яко
᾽иды
приближи
сѧ
къ
домоу
·
оуслыша
пъения
᾽и
ликы
·
Verse: 26
᾽и
приӡъвавъ
᾽единого
раба
въпрашаше
что
ѹбо
се
᾽естъ
·
Verse: 27
᾽онъ
же
рече
᾽емоу
·
братъ
твоі
приде
·
᾽и
ӡакла
о҃ць
твоі
тельць
оупитъены
·
яко
съдрава
᾽и
при᾽ъѧтъ
·
Verse: 28
раӡгнъевавь
же
сѧ
᾽и
не
хотъеше
вьнити
·
о҃ць
же
᾽его
᾽ишъдъ
молъеше
і
·
Verse: 29
᾽онъ
же
отъвъещавъ
рече
о҃цю
сво᾽емоу
·
се
колико
лъетъ
работахъ
тебъе
·
᾽и
николиже
ӡаповъеди
тво᾽е᾽ъѧ
·
не
пръестѫпихъ
·
᾽и
мнъе
николиже
не
далъ
᾽еси
коӡьлѧте
·
да
съ
дроугы
моіми
вьӡвеселилъ
сѧ
быхъ
·
Verse: 30
᾽егда
же
с҃нъ
сь
·
᾽иӡъеды
тво᾽е
᾽имъени᾽е
съ
любодъеицами
приде
·
ӡакла
᾽емоу
тельць
оубипитъены
·
Verse: 31
᾽онъ
же
рече
᾽емѹ
чѧдо
·
ты
всегда
съ
мноѭ
᾽еси
·
᾽и
вса
моя
твоя
сѫтъ
·
Verse: 32
вьӡвеселити
же
сѧ
·
᾽и
въӡдрадовати
подобаше
·
яко
братъ
твоі
сь
·
мрьтвъ
бъе
᾽и
᾽оживе
·
погыблъ
бъе
᾽и
᾽обръете
сѧ
·
This text is part of the
TITUS
edition of
Savvina Kniga
.
Copyright
TITUS Project
, Frankfurt a/M, 14.8.2010. No parts of this document may be republished in any form without prior permission by the copyright holder.